С припокриването на научните изследвания и иновации (НИИ) в областта на климата, енергията и мобилността ще се работи по интегриран и ефективен начин по едно от най-важните глобални предизвикателства пред устойчивостта и бъдещето на нашата околна среда, икономика и начин на живот.
За да изпълни целите на Парижкото споразумение, Съюзът ще трябва да премине към неутрални по отношение на климата, ефективно използващи ресурсите и резистентни икономики и общества. Това ще предизвика дълбоки промени в технологията, процесите, продуктите и услугите и в начините на поведение на предприятията и потребителите. Трансформацията на енергийния пазар ще се осъществи чрез взаимодействие между технологията, инфраструктурата, свързваща пазарите, пазарните сили, както и политическите и регулаторните рамки, включително новите форми на управление. Полагането на усилия за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5°C изисква бърз напредък в декарбонизацията на секторите на енергетиката, транспорта, сградния фонд, промишлеността и селското стопанство. Необходим е нов тласък за ускоряване на темпа за постигане на пробиви от следващо поколение, както и за демонстриране и внедряване на икономически ефективни иновативни технологии и решения, като се използват и възможностите, предоставяни от цифровите технологии, биотехнологиите и космическите технологии, както и главните базови технологии и авангардните материали. Това ще се постигне чрез интегриран подход, обхващащ декарбонизацията, ресурсната ефективност, подобряването на оползотворяването, повторното използване и рециклирането, намаляването на замърсяването на въздуха, достъпа до суровини и кръговата икономика в „Хоризонт Европа“.
Напредъкът в тези сектори, както и в целия спектър на промишлеността в Съюза, включително енергийните инфраструктури, транспорта, селското и горското стопанство, туризма, сградите, промишлените процеси и използването на продуктите, управлението и рециклирането на отпадъците, ще изисква непрекъснати усилия за по-добро разбиране на механизмите и динамиката на изменението на климата и свързаните с него въздействия в икономиката и обществото като цяло, като се използват полезни взаимодействия с регионалните и националните дейности, други видове действия на Съюза и международното сътрудничество, включително чрез мисията за иновации.
През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в климатологията, по-специално в наблюденията, асимилирането на данни и моделирането на климата. Поради сложността на климатичната система и необходимостта да се подкрепи изпълнението на Парижкото споразумение, целите за устойчиво развитие и политиките на Съюза, се налагат повече усилия за запълване на останалите празнини в познанията и за по-нататъшно подобряване на пространствената и времевата детайлност на климатологията, като същевременно се гарантира подходящо взаимодействие с гражданите и други заинтересовани страни.
В стратегията за енергиен съюз Съюзът установи всеобхватна политическа рамка, която съдържа обвързващи цели, законодателни актове и дейности за НИИ, като целта е да се осигури водеща роля при разработването и внедряването на ефикасни системи за производството на енергия въз основа на възобновяема и алтернативна енергия.
Транспортът, включително сухоземните превозни средства, осигурява мобилността на хора и стоки, която е необходима за интегрирания единен европейски пазар, териториалното сближаване, както и за отвореното и приобщаващо общество. Същевременно транспортът може да има съществено въздействие върху здравето на човека, задръстванията, сушата, водите, климата, качеството на въздуха и шума, както и върху безопасността, което води до множество преждевременни смъртни случаи и нарастване на социално-икономическите разходи. Търсенето на стоки и на мобилност ще продължи да нараства. Поради това чрез иновациите ще трябва да се намери начин за свързване на нарастващото търсене с по-чисти и по-ефективни системи за мобилност и транспортни системи, които трябва да са освен това безопасни, интелигентни, сигурни, безшумни, надеждни, физически и финансово достъпни, приобщаващи, както и да предлагат на всички безпрепятствена интегрирана услуга от врата до врата.
И двата сектора са основни движещи сили на конкурентоспособността и растежа в Европа. Транспортът е основен сектор на и за икономиката, тъй като Съюзът е световен лидер в проектирането и производството на сухоземни, железопътни, въздухоплавателни и плавателни превозни средства. Той обхваща сложна мрежа от около 1,2 милиона частни и публични дружества в Съюза, в които работят близо 10,5 милиона души. Този сектор е важен и за международната търговия на Съюза: през 2016 г. 17,2 % от общия износ на услуги от Съюза са били свързани с транспорта. Същевременно, в Съюза работещите в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност са над 2 милиона, а Съюзът се нарежда на второ място в целия свят по патентоването на иновативни технологии за чиста енергия.
Проблемите пред енергийния сектор и транспортния сектор надхвърлят необходимостта от намаляване на емисиите. Необходими са ефективни решения, за да се отговори на промените в поведението на потребителите и моделите на мобилност, глобализацията, увеличаващата се международна конкуренция и населението, което става все повече застаряващо и градско и все по-разнообразно. Същевременно, нарастващото навлизане на цифрови и космически технологии, автоматизирани превозни средства, ИИ, роботиката, новите участници на пазара, революционните бизнес модели и необходимостта от по-висока резистентност на системата на многостранни опасности (включително киберзаплахи) внасят съществена трансформация и създават предизвикателства и възможности за конкурентоспособността на европейския транспортен и енергиен сектор.
Способността на градовете да функционират ще е зависима от технологиите, а условията на живот в тях ще се развиват около мобилността, енергийната и ресурсната ефективност, териториалното устройство и конкуренцията в използването на пространството. Промените ще бъдат предизвикателство и за устойчивостта на съществуващите социални модели и социалното участие, аспектите, свързани с приобщаването и достъпа, както и финансовата достъпност.
За откриването на нови начини за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни и енергийно ефективни технологии (включително чрез междинни носители като „ток-газ“ и водород) и други нетехнологични решения за декарбонизация на европейската икономика е необходимо повишено търсене на иновации. Това може да се стимулира чрез овластяване на гражданите и екологизирането на обществените поръчки, както и чрез социално-икономически иновации и иновации в публичния сектор, и ще доведе до подходи, които са по-широкообхватни от иновациите, тласкани единствено от технология. Социално-икономическите научни изследвания, обхващащи области, включващи потребителските потребности и модели, прогнозните дейности, екологичните, регулаторните, икономическите, социалните, културните и поведенческите аспекти, бизнес казусите и моделите, както и изследванията в преднормативната фаза с цел определяне на стандарти и навлизане на пазара на иновациите, ще улесняват и действия, които насърчават регулаторните, финансовите и социалните иновации, уменията и ангажираността и овластяването на участниците на пазара, потребителите и гражданите. Подобряването на координацията, взаимното допълване и полезното взаимодействие между усилията за НИИ на национално и на европейско равнище чрез насърчаване на обмена на информация и сътрудничеството между държавите членки, предприятията и научноизследователските институции, ще се основава на постиженията, например, на Европейския стратегически план за енергийните технологии (SET-Plan) и на Стратегическата програма за научни изследвания и иновации в областта на транспорта (STRIA). Ще се осигури взаимно допълване между този клъстер и иновационния фонд по линия на системата за търговия на емисии на Съюза.
Бюджетът на клъстер „Климат, енергия и мобилност“ възлиза на 13 462 000 000 евро.
Cluster 5: Climate, Energy and Mobility | European Commission (europa.eu)